ПОЖЕЛАНИЯ ЗА НОВАТА 2017 ГОДИНА
Новата година е една традиция, която по силата на известни знания наричаме промяна. В
Мировия свят обаче няма години, дори не може да се каже, че има време. Енергия – да! За-
това казвам: Пестете енергията, не времето! Времето е наше измерение за съвместимост в природната цялост.
Ние отчитаме време – това е човешката потреба да се раздалечим от онова, което е банално. Така че Новата година е една промяна срещу баналността на констатации и по този начин се
извикват енергии, които променят – дори скоростите, с които сме навикнали да живеем, както и обикновените неща, които започват да ни омръзват. Затуй тя започва с пожелания.
Това е втората вечер след Бъдни вечер, в която се правят пожелания. Но изпреварата е на
Гостенина (защото все пак Христос е Гостенин (Иисус роденият), Който гостува с идея, с Път) -
Гостенинът е, Който изпреварва пожеланията. А навремето у нас се празнуваше Нова година и след това Коледа (7 януари). И като че ли има малко повече логика – годината да донесе
Неговото идване и Неговата благословия. Сега обратно – Той идва преди годината. Много
спорен е този въпрос. И според мен старият стил е по-прав. Но безспорно Църквите имат съображения. В края на краищата съображението е да се даде идея за Нова година. Но Нова година се е празнувало и без Рождеството на Христос, както големите римски празници – Календите*. Затова не бива да говорим за Коледа, а за Рождество Христово – Коледата не е наш празник. Ние имаме хубавото название Рождество Христово, което говори, че из утробата на времето, че из утробата на самото Божество се ражда Един Човек, Койтоноси всички
добродетели, които човечеството е алкаело, дълбоко е желаело в своята историческа и социална пътека.
До 1582 година няма уточнен календар в християнството. И навикът да се живее с готови формули, това е несъразмерността с мистичната същност. В 1582 година папа Григорий ХIII прави този преобрат на календара и това ражда, разбира се, конфликт и в Църквите, и в астрономията… Но трябвало е да се сложи някакъв знак, да се създаде идеология или учение. И по този начин почват да се накамаряват съображения. А щом има съображения, няма пълна
истина. Времето не може да бъде определено – “Нова година”. Тезипроцеси са чисто човешки, а искат да ги направят, че са божествени. Но тъй или иначе, никой не може да каже защо сега е Нова година – няма определение и тя не се е празнувала само от нас. А и пожеланията за
Новата година са традиционно натрапчиви повои, които увиват човека. Те не минават границата на обикновеното мислене и в повечето случаи са свързани със създаване на някакви радости, които са много преходни, защото на другия ден хората или са болни от пиянство, или пък в излишни приказки...
Човек трябва да пожелае – но духовна реалност,
с която може да ферментира!
Аз искам много осъзнато да разберете, още повече в такива преходни дни, наречени
празнични, че няма празнични дни – има дни, в които тържеството на Духа ти дава право да се радваш. Тогава може да се каже “този ден ми е кръщелният”. И ще си го казваш всеки път, когато това е ден, в който ти правиш пробиви.
Съпътстващата човешка битиейност, в дадената вече нова Духовна вълна, трябва да се
осъществи! А за това е нужна свобода от минало, нужно е и знанието, че жертва без Път
не е подвиг – тайни, казани много ясно в Посланието. И това е силата на света, който наблюдавате.
Виждате сега, в този сезон, змиите ще се сгърнат. Не че буквално те са мъдри, но формулата змията да е мъдра e, че си сваля кожата – да прави “прераждане”. А когато си пазите кожата и не искате да я сменяте, как искате еволюция? Вижте колко фино, колко цялостно са сложени тайните от посветените! Но йерархии и там си има. Това е идеята да не се спира развитието, а вече имате като настолност доктрината за йерархията на Духовните вълни, което ви улеснява да приемате метаморфозите.
Това е, което ви предстои – битка за свобода от минало; валенции, с които може да взимате енергии, за да правите обновяване; будност, която ви дава прозрение!
Така че да ви бъде плодна годината, да нямате страх от себе си! Да приемете, че другият е събожник – може да не е съвършен, може да греши, но това не значи, че е грешник! Колко ясно
сме казали: няма зло, има нееволюирало добро! И ако с такъв акт на добродетели излезем, вие ще видите, че няма грешник – има нееволюирало божество! Нещо повече, при Учението на Мъдростта знанието побеждава несъгласието с добродетелите и се освобождаваме от гняв.
По този начин даваме на третото око правото да вижда, а не да прави констатации. Защото много хора имат “виждане” – те правят констатации, те получават готови картини. Правото
да виждате, това значи правото да развивате! Белези...
А че ще имате недоволство един-другиго – логично е. Но не може с логика да се живее –
трябва с откровение. Който иска да живее с логика, ще стои на едно и също место. Логиката е
ужасно властна сила да ви държи на едно место – “Това не е логично!” Че защо трябва да бъде логично!? Създайте нова логика! Или когато нещо изглежда нелогично, потърсете, че то е
извънредно! Не се страхувайте от нелогичности – пазете се от безобразия, които искат да минат за логика.
Не упреквайте никого. Разбира се, там, където имате плод, който нито узрява, нито остава вечно зелен, ще го отбрулите, ще го сложите в лина. Но не можете да бъдете недоволни от
своя събожник.
Битието е отговорност, а отговорността е
защита на събожника!
Събожникът ти може да не е равен на тебе, но той е предназначен така, както и ти. Не равенството – предназначението играе роля! А предназначението на Децата на Деня е ясно – служение без Себе си.
Можете ли да си представите колко работа е имало в душевността на отделния човек, след това на обществата, за да могат да се изградят в поведение на взаимност в жертва!? Но ако се разбира закона за жертвата, че не можеш да бъдеш жертва, смирението би наложило измерение, не тщеславието. А всеки си е направил един морален прозорец, от който иска...
Цялата история на човека е един пулс: в безжалието на историческия дух и ход вие да
създавате не само добродетели – време е да създавате Знание. Защото добродетелите, като формула на поведение и емоционално подчинение, не са равни на прозрението на будността на Знанието. Когато имаш Знание, то вече е Свобода – свобода от минало. Толкова фрапантна е фразата ни, че знаещият е повече от безгрешния. Учението Път на Мъдростта точно тази
тайна донася. Не е проблем да се освободим от добродетели, които, въпреки хилядилетията живот, не са направили свръхчовека. Трябва да помислим за един друг, духовен пласт,
който е сложен в образа, и това е идеята за подобието. Човекът трябва да се стреми към Самото Божество в Негово единство – както роденият Христос казва: Аз и Отец едно сме!
Идеята за Знанието е бъдещата ви превратност. Точно това Децата на Деня трябва да
предоставят на бъдещето – най-превратният момент в йерархията на Духовните вълни.
Другото е елементарните пътища – когато външният, изкривеният образ ви създава някаква радост или най-малко ви задържа съзнанието.
Свободата от минало като култура, като мислене, като изповедание е нещо, което прави от вас непознаваемост. А хората, които правят новите пътища, винаги са изглеждали чудати. И
това е радостното. Разбира се, когато някой има неудобството, че е чудат, тогава той се връща. Но когато се напътите и ви върнат, или вие се върнете по съображения, жал няма! В Природата жал няма – достойнството е, че не е жестока.
Човек е всекидневен и в същото време е проницание! Но погрешно е налагана тезата за изключителност. Защото ти си една и съща плът и едно и също Дихание, с които трябва да вър-
виш. А това е задължение да ги пазиш! Сега ние казваме – това е отговорност да се простиш с всяко минало. Дори когато ти е донасяло само радости! Понеже радостите също са преходни.
Вярно е, че радостта е усмивка на Мъдростта – но тази, вътрешната радост! Защото, когато се спусне благоволението, няма орган, който да не е осенен. Тогава ще видите, че всичко може у вас да заиграе – то не е патент, то е вложена възможност, то е тайна на Огъня! И колко фигурно, колко образно силно е дадено – Феникс: ражда се, умира и пак се ражда...
Проблемът с трайността на знанието е не какво е казано, а какво е усвоено. Може да бъде казана най-гениалната мисъл и да не може да бъде усвоена. В какво обаче е нейната стойност?
Че тя продължава да плоди и в едно бъдеще ще се яви да направи паметник за моление!
Така че да бъде благословено Новогодишното търсене във вашия Път. А Пътят ви трябва да е толкова реален в отговорност, че да може да направи подвиг от делото ви, не само ходене. Умението на излъченото Общество е това, че притежава една обща аура. И който не пречи, колкото и малко да помага, дава енергии на Обществото. Ще ви упрекват, но това няма никакво значение. Бъдещето има премного вече комуникационни сили, с които може да вестите всичко.
Пътят е един! Неспънати от нищо! Не може да се чака само зора. Умението е да се издържи и на обед на огъня. Това е умението! Не е нужно да се повтаря, че страданието не може да бъде премахнато с магическа пръчка, но идеята, че страданието е развитие, е свобода. Няма
внушението предварително за страх. Свобода!
И не се оплаквайте от природата! Оплаквате се, понеже не можете да я владеете. Тя не е по-силна от човека. Защото нейната енергия може човекът да я акумулира и да я води. Но не се
опитвайте да го правите сега – в някоя вихрушка да влезете и тя да ви вдигне... Това предполага една друга енергия да имате. Човекът е господарят, той е венецът на света! Но кой свят може да имате?
Колко много същности в човека са сложени от един първичен момент, когато трябва да се ориентира в природата като цяло и след това да почне той да въздейства на нея, а не тя само
на него! Първичното въздействие е на природата върху човека – вторично е нашето действие върху нея. Не е проблемът в безсилието на човека, че е по-малко властен от природата. Ще
дойде време, когато той ще бъде по-властен от нея! И както за Пантократора е казано – можеш да я носиш планетата на ръката си... Щом можеш да носиш планетата в ръката си, тогава какъв господар е тя като природа над теб?! Даден ли е този образец? Даден е. Но кога? Когато си Всевластник. Дадена ли е такава възможност в човека?!
Природата има същностни неща, които ни ги е дала, тя ги е дала на човека! Щом си изграден от нея, значи ти можеш да я носиш. И много добре този образец – Пантократорът, е даден
в християнството. Най-съвършеното виждане в културата на човечеството – ти да носиш
планетата! А ние още живеем със страха, че тя е по-властна; както сега – една цунами... Това е
хигиена на природата. Хигиена. Когато има едно пренасищане, проводникът не може да пренесе повече от това – край, той се разпада. И хората са навикнали на идеята на
състраданието. За да може пък в по-далечния смисъл да създават загриженост за онова, което им създава блага. Много странни неща...
Така че човекът е още подвластен, въпреки че е казано, че е господар на природата. Все още е подвластен – не владее всички сили, които са победители над това, което се нарича природа.
Може ли с една ръка да се спре един ураган? Може, сигурно може. Но не е още във властта на човека – защото още не е Пантократор, не е Всевластник, а е само властник.
Пантократорът носи планетата, не планетата Него! Защо не се помисли за това – щом Той носи планетата, значи какво? Той може да я владее! Но Пантократорът не Си позволява своеволия да командва тогава, когато потребата не е наложително неизбежна. Никой от
посветените не си позволява своеволия в света! Своеволието е деградирала отговорност в
размера на познанието. А размерът на познанието е воля, с ко-ято може да творите. И ви бях казал, че жрецът донася енергиите, цезарят е, който ги разнася и прави култури, който прави
властност. Волята на цезаря, но винаги с молитвата на жреца! Защото молитвата на жреца донася енергиите, а мечът на цезаря разнася енергиите.
И говорих, че когато Цезар се изправя пред Рубикон – Рубикон е една крачка, едно поточе, там има една фраза, която той казва: “Alea jacta est!” („Жребият е хвърлен!”) Защо? Жребият
е хвърлен, защото той покори света, но не беше покорил Рим. (Фигурно, когато “покорите Рим”, тогава може да кажете, че сте цезарят!) А за да го покори, му трябваше енергията на молитвата. Alea jacta est!
Идеята за Пантократора е най-добрият свидетел кой е Господарят на планетата. Човекът! Кой е жертвата? Човекът! Защо? Защото още не е Бог – не е Бог, а е бог в развитие!
Новата Духовна вълна е Мъдростта – тя ще трябва да каже “довиждане” на Любовта.
Любовта може да създава вероизповедания, но Мъдростта не – тя създава Път, и то Път
на Служението! Вие имате улеснението в себе си – когато ви подеме миналото, когато ви подеме традицията, когато ви подеме остатъкът, с който трудно става раздялата, когато ви
подеме копнежът на неизживяното, на неосъщественото, ще трябва, разбира се, да орежете крилата на такава фантазия. Културата я имате вече. А образецът – ето ви един Пантократор. Не планетата Го носи – вие може да носите планетата! Ако нямахте този образец, можете да кажете: “Ние сме една играчка в природата!” Но имате един световен образец. А Той не е проблем на фантазия, Той е реален случай. И Този, Който е достигнал възможността – на няколко милиарда Един да е... Има ли идея за Самовъзкресение, за Самораждане? Има!
Честита Новата 2017 година!
