РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
празник, живейте Го като
вътрешен Бог!
Неуморността на Децата на Деня прогонва всеки облак от съмнение във великото служение на Оня Син, Който преди 2000 години дойде в света. Винаги будна е била отговорността ни пред великото дело, което раздели битието в хилядолетия. Синовете на България, които преди много години приеха едно причастие в името на новото Божество, Го бранеха както като историческа потребност, така и като душевна храна в тъмни и нерадостни дни; носеха го като възземане в идеята за вечното възраждане както на нашия национален дух, така и на нашето служение в битието на света.
Разбира се, трудно е да се говори за онова, което остава вечно, непроменливо, което има име, също тъй вечно. Раждания има и ще има, защото тъй рече Творецът — Идете и се плодете!, но Рождествата са единични в хилядилетията. За Христос не се каза идете и се плодете, а Бог рече: Това е Моят възлюбен Син, над Когото е Моето благоволение... За Него изгря Витлеемската звезда, с която Всемирността поздрави прииждането на това дете, предсказано във вековете. Дете, което донесе радости на човечеството и черта бъднини, които 2000 години вече стоят в изповедалнята му. Това дете, предсказано от пророк Исаия, благовестено от архангел Гавраил и изповядано от милиардите, има едно име, изначало предречено като Емануил, което значи „с нас е Бог!“*
Аз не зная по-добро сравнение от това „с нас е Бог“! Колко други имена ще Му дава историята и колко майки ще кръщават в поклонение на това признание, няма никакво значение. С нас е Бог — това е Христос! Историята ще ни разгръща страници неразгърнати или познати само на посветените, но едно е вярно — че архангелът го каза. Радвай се благодатна, избраннице между жените, защото ти ще зачнеш и ще родиш Син, Който ще се нарече Син на Всевишния.
Радвай се, Богородице, както след това човешкият род ще те назове, защото ти като Мирова майка сумира Мировия дух, защото от осенението на Отца ще родиш Син, Който ще се нарече Бог; радвай се, Дево Марийо, радвай се, Отроковице! Това беше известено. Светът Го чакаше в своите духовни пазви; светът готвеше своите нови завети. Причастието, което Този Син Божий щеше да даде, е причастието, което във вековете хората са искали заради своята религиозна будност, заради своята социална отговорност, заради своята историческа пътека. Коя е тази будност, която чакаха те? Благовестието от Небето чрез ангелския хор: Слава във висините Богу, на земята мир и между човеците благоволение. Ето защо казвам, че когато се пее химнът на християнството „Отче наш“, всеки трябва да застане прав не само като потреба, а като събудена отговорност, защото това е песента на възродения свят.
В пътеката на историческото ходене на човека — от пещера до най-величествените дворци, винаги ще има Синове Божии, ще има белязани личности, които ще дават запалени факли за възвише на душевност и за социални дела. Пътят на тези личности не е един и същ, защото историческото време иска да ответнат на душевната потреба и на социалната реалност. Затова в древността ще намерите Моисей преди това, Буда — които ще ви учат на правда, ще намерите Зороастър — който ще ви учи на добро и зло... Но в целия този наниз вие ще намерите един Син Божий, Който не само ще ви учи на Любов, но Който ще изведе човека (не единствено изповедника на християнството) от преизподнята или от ръцете на боговете на злото и на доброто, ще го изведе въобще от земята като пристан (в който той си строи храмове и добродетели) в Царството небесно. Христос единствен в световната история рече, че над преизподнята, над Адеса (където и Орфей влиза) има Царства Небесни и ви даде пътища и причастен хляб, за да влезете в тях. Той, единствен в света!
До Христа има много религии, но те пращат човека в преизподнята — там ходят да разговарят с умрелите; там, в Адеса, се пращат душите. Другата зловеща теза на европейската култура е, че Данте в девет кръга на Ада праща цялото човечество. Това ли е Христос? Не, Христос е свобода! Свобода от себе си, свобода от родовата верига, от камъните на расовата бременност, свобода от грях, свобода от наложена правда на насилието, защото рече: Който е праведен, нека да хвърли камък върху грешницата. Няма грешници! Има нееволюирали богове!
Така се ражда във Витлеем едно дете и го кръщават Иисус, което значи „слънчев лечител“. А „Витлеем“ преведено буквално е „дом на хляба“. Кой е хлябът на живота? Не само с хляб ще се живее, а и със Словото на Отца Ми! Кой е този хляб? Той, Който рече: Този хляб е Моето тяло и който го яде, няма да умре. Така тръгна Хляб наш насъщни даж нам днес и почнаха да го ядат. А онези, които не можеха да стигнат до тази будност, дори трохите искаха, защото вярата е повече от знанието. Това е силата на Христовото идване — Хляб наш насъщни... Каква велика метаморфоза на сублимация на елементите на живота в духовното царство!
И така, роди се във Витлеем, с вестителство на ангели и с приноса на смирението (дара на агнето). Смирението в лицето на овчаря е, което отива да поднесе предречената жертва на Агнеца Божий, Който идва да вземе греховете на човечеството. А греховете на човечеството се вземат като всеки сложи агнец на жертвоприноса за своята греховност. Защото Христос трябва да влезе вътре в човека! Как? С това да се яде хлябът и се пие виното на Тайната вечеря — Този хляб е Моето тяло; това вино е Моята кръв, която е Новият завет за спасение на човечеството. Това смирение поднесе на човечеството Той с жертвата си на Агнец Божий. Пастирът човешки принесе Своето битие за една нова идея, за един нов път. Какво рече? Когато пастир загуби една от стоте си овце, оставя другите и отива да търси едната. Правим ли го днес; търсим ли своята заблудена овца?! Чакаме ли своя блуден син (една от най-великите притчи*)?! Когато смирението на Отца прощава на сина, по-големият му брат — мисълта, в завистта си веднага се разсърдва и казва: За мене никога дори козле не закла, а за блудника — угоено теле...
След смирението ще дойде на признание човешката мъдрост из дълбокия Изток. Нямаме основание да кажем, че нашият Запад дава мъдрости. Ум — да, но мъдрости — не! Дълбокият Изток ще прати своите трима влъхви. Те носят сумираната мъдрост на човешкия род и я поднасят за освещаване пред Онова, което е Мъдрост на Отца — Моят възлюбен Син, над Когото е Моето Благоволение. Земната мъдрост, положена за освещение от Небесната — от Малкото Слънце, което ще донесе Новото пладне и Новия хляб.
Само мъдреците на Изтока (аз се учудвам понякога защо търсят и други) ще видят звездата, станала нарицателно на тези, които имат очертан път към възвишеното и духовното — Витлеемската звезда. Само трима я виждат! Дори четвъртовластникът и неговите звездобройци не знаят за нея. Защо? Защото тя не е нито ярката звезда, нито опашата комета, както я търсят астрономите, а вътрешната звезда на будните, когато могат да видят, че над човешката мъдрост стои короната на божествената, пред която трябва да отидат да потърсят освещаване на човешката. И влъхвите занасят човешката мъдрост като смирна, за да благодарят, че Небето им е дало нов дар. Само когато човечеството може да види Всемирната звезда на пратеничеството, то ще бъде свободно от това, което се нарича грехове. А тя ще идва!
Така Витлеемската звезда стана начинание на Пътя на детето и над света се събраха трите тайни — тайната на благовестието чрез Небесата, тайната на смирението чрез жертвата на овчаря и знанието човешко, събрано в хилядилетията — за да получат освещаване и да начертаят Триъгълника на Бог Отец с великата идея за третото око.
Роденото получи признанието, но се упражни и насилието. Стани Иосифе, обручнико, вземи детето и бягай — защото законът на земята иска да Го лиши от живот, понеже ще смути. (Както Симеон рече на кръщаващата Го майка: Детето ти е праг за падане и ставане на мнозина и на самата тебе меч ще прониже душата...) Стани и го води в Египет!
Какво е Египет? Символ на какво е и като религия, и като култура? Изградената пирамида е материалният образ на обезсмъртената душа! И какъв блян остави Египет? Бляна на мистериите, на посвещението. Там, там Го заведи! И когато си отиде Ирод, тогава Го върни. Но не си отиде с Ирод иродщината (за съжаление и сега още я има), по-късно тя даде основание да Го съдят. И не само да Го съдят, а и да Го нарекат „богохулник“. Но този „богохулник“ имаше само един дом: Защо Ме търсите другаде, освен в храма, освен при онова, което е на Моя Отец. Защото родителите Му Го търсят, че някъде по пътищата се е заблудил, че се е отклонил от родната пътека: Сине, защо ни тревожиш? Не! Заблудата е за обикновеното мислене, когато принадлежите на Отца си. Затова с чувство на измерение Той няма да отрече, но и няма да признае властта на земния род. Баща Ти, майка Ти, братята, сестрите Те чакат. Не, Този, който слуша Словото на Отца Ми, той Ми е майка, брат..., той е битието Ми. И неслучайно преди години рекох: Душите ни се преселват от скинията на надеждата в храма на обричането* — защото трябваше да направим един нов храм. Той, Иисус, бе в храма на Отца Си; и какво рече: Вие сте храм Божий; там, където двама души са в Мое име, Аз съм при тях.
Това дете в храма учуди старомъдреците със своята детска мъдрост. Само на дванадесет години Той им даде идеи и пътища. Той оставя най-смелата стъпка, с която ние понякога правим сравнение с Цезар, че минал Рубикон и завладял Рим. Да, но Христос завладя милиарди! Какво рече? В стари мехове ново вино не се слага. Ново вино — Заветът на прощението; Заветът на Любовта, която повели: Обичай не само ближния си, но дори и врага си! И врага! Това е, което смени битието на света. Но ще кажем: „Не се обичат, дори ближния си не обичат!“ Не това е важно — важното е, че в света като Духовна вълна върви една идея, една мисъл-форма, една любов — да обичаш врага си. Кога ще узреят?... Всеки знае, че незрелият плод горчи, но който има опита от горчивия плод, чака другият да узрее.
Така Иисус, детето, започна своето пътешествие на тази земя, за да остави два полюса, в които човешката потреба ще се осъществява в бъднините, след като е влязло в света Неговото Учение. Единият полюс е онова, което Бог Отец при Кръщението рече: Това е Моят възлюбен Син, над Когото е Моето благоволение. Другият полюс е, когато Пилат съди Божество с великото признание, което остана в света несменно като прозрение: Ecce Homo — Ето Човека! В това пространство на мисъл и воля, на душевност и материална потреба ще се разгърне Неговата благодатна знайност, че човекът е един бог в единство с Отца си, свободен от веригата на всичко друго освен от поклона, че Отец му е неговият любящ Баща. Всички внушени страхове, цялата верига на грехопадение ще трябва да се срине, за да получите онова, което културите на предшествието вещаеха и което културата на християнството даде — зрелия плод на възхвала на Бога. Възхвала, защото Христос донесе една велика идея — свобода.
Свобода от веригата на рода, свобода от веригата на расата, свобода от пътя на всекидневието, свобода от себе си като довчерашен...
Така Ето Човека и Ето Моят Син божествен ще разгърнат една велика доктрина — Доктрината на Любовта. В тези простори Христос създаде и правила, и нравствени стълби, и нов мироглед. Най-голямата промяна, която настъпи в мирогледността от най-обикновения човек до съвършения гений, е, че няма Ад, има Царство небесно! Безспорно ще трябва по скалата на нравствената градация да вървим път, който Той даде и който наричаме път на съвършенството. Той рече: Моето бреме е леко, Моето иго е благо! И още: Закхея (малкият, дребният Закхей, грешникът, се качва на върха на едно дърво, за да види Онова, което ще стане негова пътека, или спасение), слез, защото ще бъда гост на твоя дом! А всеки, който се е решил да се качи на високото, за да види своя белязан Учител, е споходен от благодат. Достатъчна е дързостта, че искаш да видиш Светило. Защото има ли по-голяма благодат Някой да рече, че ще бъде гост на вашата душа и да направи едно рождество в нея?! И в тревожност Закхей ще му даде своята човешка трапеза. А охулността веднага ще обвини: Какъв Учител е този, та не знае, че Закхей е грешен човек? Така ще стане и с онази, която Му изми нозете, а Христос ще рече на Симона: Симоне, влязох у дома ти, вода за нозете ти ми не даде, а тази със сълзи ги обля.*
В света влезе една нова концепция за човека като Син на Отца — това е най-великото, което можа да остави Христос в пътя на човечеството! Затова казвам, че Рождествата са на единици. Рождество направи. Рождество! На грешницата, на откудения, на всекиго даде една велика идея — идеята, че Аз и Отец сме едно. В цялата идеология като религиозна концепция на иудаизма (а и в настоящи религии) никой не смее да отрони дума дори; името на Бог Саваот не се споменава, на Иахве не се казва, защото е грешно според заповедта, а Той рече Аз и Отец сме едно! Богохулник? Да, безспорно че е богохулник. По-добре е отвън да те нарекат богохулник, отколкото в себе си да чуеш подобен глас — че ти гониш собствения си Бог, Онзи, Който ти е дал Дихание! Ето защо е изпречен на съд...
Какво още даде Христос в Своя път? На планината даде Блаженствата. Това са велики послания на една нова моралност: Блажен е чистият по сърце, защото той ще види Бога; блажени са миротворците, защото те ще станат Синове Божии. Каква йерархия! Вие може да говорите, че виждате Бога, но не сте Негови Синове. Миротворците са Синове на Бога. И тогава ще разберете благоволението на Небето, което казва: Мир на земята! И Този Син на земята, Който може да гради храма на мира, е Син на Отца си.
Рождеството не е празник на евтините елхи, които много късно влизат чрез митологичното служение на човечеството. Това са играчки, с които залъгваме очите си. Христос е вътре в човека; Витлеем е вътре, Звездата е у нас! Влъхвите са нашите мисли. Могат ли да бъдат така осветени, че да кажат „Аз и Той сме едно“; може ли някой да каже „Прости им, те не знаят що вършат“; може ли да изречете „Радвайте се, защото Аз победих света“...? Може ли някой от това, че трябва да изпълни закона да рече (макар и толкоз много хулни думи да се говорят за Пилат, защото никой не видя прозрението му) „Ето Човека“?! Цялата ни култура го търси, дори и Диоген го търси с фенер. Аз винаги съм твърдял едно — трагедията на Диоген е, че търси човека вън, а не вътре в себе си. Вътре намерете човека и тогава ще видите, че без фенер ще го срещнете, защото наистина Пилат нямаше фенер, но Го позна! Позна Го чрез кого? Чрез жена си. Коя е жената у нас? Прозрението! Вътрешното прозрение, интуицията, която в смиреност на съзерцанието час ще ви нашепне: „Той е невинен, Той е Човекът!“ А Диоген нека си го търси с фенера. Трагедията на човечеството е, че търси нещата вън от себе си.
Иисус ще премине през ново кръщение. (Защото още на осем дни Го кръщават — това е традицията. И тогава старецът Симеон предрича, че това е детето, което е праг на спъване на мнозина. Ето великата интуиция, която дава откровенията си!) Когато става на тридесет години, Той отива в светата река Йордан, за да извърши великото прощение между Старозаветието и Новия Завет, който има да дава. Там се разлъчват двете доктрини, там се разлъчват двата мирогледа — мирогледът на прощението и Възкресението с мирогледа на насилието и греха. Така на тридесет години Той получава знака, че е Богоизбраното дете, над Което е благоволението на Отца Му и повелята Него слушайте!
След Кръщението ще даде на човечеството сумираното поведение за християнизиране в душата му: да няма страх от глад — да знае, че не само с хляб се живее, а и със Словото на Отца. Кажи на тези камъни да станат хляб, защото Ти Си чудотворец! Не, казано е, че не само с хляб ще се живее, но и със Словото на Отца Ми!
Ще даде и победа над чудото, което за нещастие стои на всеки праг в религиозното убеждение. Няма чудо, а Слово на Отца, което трябва да се дешифрира, за да се разбере, че то е жива реалност.
И след това, най-великата съблазън, която всекиго изкушава — да седне на трон, да вземе жезъл и ето ти света в нозете... Поклони се на мене, Иисусе — Махни се от мен, сатана! Христос изгони сатаната, а ние след това си го наложихме навсякъде в изповеданието. Сега постоянно говорят: „Това е игра на сатаната“; или че еди-кои си са сатани. Цяла една инквизиция приписа всяка будност на сатаната. Престанете да го живеете, освободете се от сатана, защото такъв няма! Има нееволюирала добродетел.
Така великият Учител остави в пътя си тайната на надмогата над хляба човешки, тайната на надмогата над чудото, тайната на свобода от трон и власт. Защото божествени още не значи, че сте Бог. Смут в душите: Меч и огън донесох, рече Той. Христос даде на човечеството трите големи урока: че то ще расте в дух и прилежна воля на изпълнение на нравствени правила; че може да се управлява с Божията благодат, а не с човешкия бич; че няма нужда от чудеса, защото религията като предречено знание дава основание на науката да реализира материалния образ на откровенията. Какво е телевизията, не е ли едно ясновидство и пророчество?!
Ето как Този, Когото сложиха в яслата; Този, Когото бащата бегом занесе в Египет, за да Го спаси от иродщината; Този Син на човечеството, също така и Син на Бога, ще извърви Своята определена пътека. А тя е от яслата до гроба на Възкресението!
Той бе определен за спасение и изкупление; Той бе определен да представи на света великия двубой между Дух и материя, т.е. да бъде разпнат на Кръста. Вечната борба между Дух и материя — това е Разпятието. И Той можа да рече: Дерзайте, Аз победих света! Ето другата победа, която остави Христос — победа над материята от Духа. Материята е победена: Дай си, Тома, ръката на неверието! Неверието е логичност; колкото и осъдително да е, може да намери прощение. Но прощението трябва да научи и другия урок: Ако нямате съмнение и кажете на тази планина да се хвърли в морето, тя ще отиде. Съмнението е за невежия, безсъмнението — за просветения! Това не значи, че всеки, който се опита с калибъра на своята вяра, ще хвърля планини. Но всеки, който вземе апостолското тайнство — Идете и кръщавайте с името на Отца и Сина и Светия Дух, ще побеждава.
Материята бе победена. Но с какво? С Възкресение. Ние не бихме имали нищо смислено от конфликтите, нито пък от евтините радости, които си правим, ако нямахме Възкресение. Най-великата тайна на Рождеството и поднесената мъдрост е в демонстрираната на нашето поле воля на Божеството, че то е повече от материята. Затуй Той рече: Този храм за три дни ще го разруша и възвися. Но за това е потребна несъмненост; потребна е песента за славата на Бога; потребна е волята на жертвата. Кажи на тази вода да стане вино, защото иначе сватбата галилейска няма да признае, че предишното вино не е струвало нищо, че изначале не е дадено хубавото вино. Каква по-голяма реалност от тази метаморфоза! Каква по-голяма реалност, че старото убеждение никога не може да бъде повече от едно ново; че Учението на Правдата е вкиснато вино спрямо Учението на Любовта! Защо? Защото ви беше казано: „око за око, зъб за зъб“, а Аз ви казвам: обичайте врага си! Доведохте грешницата, за да бъде убита с камъни, понеже е прелюбодейка, а Аз ви питам: кой е безгрешен?! Убийте я?! Не! Страшното в тезата на прелюбодейството не е актът, а пожелаването в сърцето.
Това е роденият Христос; това е Иисус, Който стана Машиах, Христос!
Три века бяха нужни на децата Му, три века, за да има милиарди днес. А хората продължават да Го оспорват — дали е земен, реален, или е мистичен, въображаем. Доказателства колкото искате. Никой не може да създаде толкова велика тревога в душата на човечеството, ако наистина не носи белега. Както не можеше да бъде открита Троя, ако го нямаше Омир. Трябва да има един. Омир бил сляп — да, но за Омир се борят седем града! Омир бил колективна личност — колективен ум досега нищо не е родил. Трябва Някой да изрече „Това е Моят възлюбен...“! Това е тайната на будността; това е животът на вечното; това е тревогата, която създават религиите! Една религия, една Духовна вълна, ако вземете измеренията на нейното поведение в преобрата на човешката душа, в преобрата на човешкото битие, ще видите, че тя е неизмеримо по-голяма от една Троянска война, траяла девет години. Едно Учение, било на Христос или на когото и да е, с хилядилетия събужда, овладява, побеждава човешките души. Неизмеримост! Преобрати, сменяне образците, на които човекът е отдавал сърце и почит! Къде отиде Изида, оттам където даваха посвещенията своя дар за възкресение; къде отиде ковачницата на Вулкан, с толкова възхита описана от Омир за щита на Ахила; къде отидоха каменните божества като съзерцание на матроните? Днес ще намерите по някоя статуя в музеите да чака бивша матрона да отиде да я съзерцава. Да, имало е молитви пред каменни божества; трагичното е, ако някой иска сега да ги върне...
Това са религиите! И те не могат да не бъдат давани от белязани, пратени, живи, които утвърждават в човешкото съзнание идеята за развитие — Аз Съм Пътят, Истината и Животът! Трябва да влезете в нов Път, трябва да осезаете Истината и тогава да направите Живот.
Учението, което Христос остави, стана Път, Път за хилядилетия! Несмутената радост на Рождеството слага човека в една търсена и вечна люлка — люлката на неговото пътешествие. Трагичното е, че тази люлка още с две весла ни води към безкрайността — добро и зло. Проницанието трябва да ни доведе до единството, което може да ни освободи в идеята, че злото е нееволюирало добро, за да не се извиняваме, че делата ни са подклаждани, че извеждани са нашите търсения от някакъв дявол и тем подобните. Когато Иисус се ражда, няма дявол около Него — нито от небето, нито от земята. Откъде го взехме; и къде го сложихме?! Имаме ангели, имаме овчари, имаме мъдреци. Кой тогава привнесе сатана? Иудаизмът. Освободете себе си от това, което не ви е казал Христос!
Така Христос ще посочи пътищата. Ще изходи Голгота, която всички само с ридания знаят, а тя всъщност е развитие и я нарекох Път Господен, а не Via mala. Така Той ще осени Своите пратеници, за да можем днес със съзнанието, че сме изповядали живия Христос да говорим за Неговото Рождество. Детето стана Син на човечеството, за да бъде разпнат; Детето като благоволение стана Син на Отца Си, за да бъде причастен хляб.
Причастен хляб на великото тайнство на евхаристията, с която се причестяват милиардите не само като материален, а и като духовен образ, като ходен път на Иисуса Христа. Затова не свеждайте битието на това Величие до елементарност!
Не свеждайте до илюстрации Рождеството; живейте Христос като вътрешен Бог, защото затова Той беше пратен!
Неговото Рождество не е нито пещерата, която рисуват, нито рогата на вола, нито опашката на магарето. Христос е битие — битие на Любовта! Така трябва да Го осъществим и така трябва да Го предоставим на Всемирността! И нека да предоставим на другите да си спорят дали е реален, или митичен. Но какъвто и ще да е, остави ли новия закон да любиш както брат си, така и врага си?! Къде да има повече такива нереалности! А това могат да ни създават само Рождествата.
Фактите са неоспорими! Който иска, да ги търси. За мен, обаче, те винаги ще останат гробари на истината, защото трябва да се прозре Духът, който се ниспростира над човешкия род, за да изгради такава личност. Затова този, който иска да направи аутопсия на Христос, трябва да Го търси във Възкресението. А онзи, който иска да познае Христос, трябва да Го търси в Раждането с Витлеемска звезда, т.е. с човешка мъдрост, с приноса на смирения човек и с ангелска песен.
Човечеството няма да се лишава от тези Синове. Майките Им винаги ще бъдат девственните Мирови майки, които чрез своята материална утроба ще дават на Духа материята на Бога. Това е поклонението, което дължим на тях. Трябва да се раждат божества, които да стават Богове! Затова се възхищавам на Плотин като мислител (който изначалото също е бил християнин): Бъдете добри граждани, бъдете достойни синове на своя род; бъдете синове на Боговете, бъдете Богове; но можете да бъдете Бащи на Боговете!
Христос създаде, стана Баща на светци, на Духа на човечеството. Защото културата ни е хляб и дух на Ученията на големите Учители. Хляб и дух! Няма да огладнеете. Няма да ожаднееш, жено, ако ти дам от Моята вода. — Дай ми, Господи, от тази вода, от живата вода! Този копнеж като предречена бъднина, като белязана съдбовност Го живеем и в Рождественската нощ ще имаме Христос за гостенин. Трагично е, ако Го имаме само за гостенин! Трябва да Го живеем като свое родено и вечно битие, защото еволюцията на човешкия род ще доведе човека до божественост и тогава още по-плътно ще узрее за тайните на Любовта, за тайните на Мъдростта, за посланията на Боговете към човека.
И нищо страшно няма, че преди хиляди години някои, които нямаха Христос, имаха други божества. Какво да правят онези, когато не беше роден Христос? Защо им е дадена тази историческа отпуска, докато дойдат в храма на Любовта? За да се узрее! За да може някой да чуе хора; за да може не само трима влъхви да видят звездата Витлеемска; за да може не само един пастир да занесе своя агнец в дарение на белязано минало и за чертаещо настояще.
Миналото винаги ще бъде наша съдба. Странното е, че този, който иска да чертае бъдеще, трябва да има прозрение за настоящето. А настоящето е, че нашият национален дух ни вика на избраничество и на велико служение.
Нека отворим дверите си за тази земна и неземна благодат, която една Рождественска нощ ще донесе с песента Радвайте се!, с песента Аз и Отец сме едно!, с песента Аз победих! Няма нужда от илюстрация, че някой си римски император (отстъпникът Юлиян) можа да каже в последния ден: „Галилеецо, Ти ме победи!“ Това са евтини опорности. Търсете опората в себе си, защото всеки човек е един нероден Христос! Величието на Иисус е в това, че можа да роди с готовността Си на жертвата Христос, преди някой друг да Го е осъществил още. Това е голямото!
Да ви бъде честит един роден Христос в душите и един вечно пътуващ Иисус, наречен Човекът, от онзи, който се опита да Го съди като Божество. Ecce Homo!
Слава във висините Богу, на земята мир и между човеците благоволение, ще чуете в святата нощ. Да бъде в душите ви, да бъде в пътя ви! Да Го живеем не само като историческа необходимост и не само като верска даденост, а и като Богослужение!
